Разказ с продължение за два рождени дни

По прични, че не обичам да пиша, този блог стои вече цяла година празен. Имаше един по-дълъг пост, но вече не е актуален и го затрих.

И до сега не мога да разбера каква е точно идеята на блог-овете. Спомням си първият човек, който ми показа такова нещо – Тери се казва. Може би това беше първият човек в България с блог. Сега самият той организира цяло едно общество от блогери. Въпреки това нямам никаква идея какво точно да пиша тук. Уж съм човек, който е направо пристрастен към чатовете, а не мога да пиша в Блог.

Е, вероятно трябва да почна да пиша за да разбера. Понякога ми се иска да имам нещо, което да мога да показвам на хората като информация за мен самата, друг път нямам никакво желание да се разкривам коя съм и каква съм, друг път просто искам да споделя нещо, което ме е развълнувало много. Ако се опитам всичкото това да го синтезирам тук, никак няма да е зле :-)

Сега ще разкажа за едно празненство тези дни. Отдавна не се бях чуствала толкова добре – признавам си!

Поводът беше празнуването на два рождени дни, този на Никси и на Дидо. Мястото – хижа Чакър войвода. Много се кумих въобще дали да ходя на това празненство, причините са няколко. Гони ме някаква научна депресия. Защото през повечето време си стоя в къщи за да се занимавам с дисертацията си, и не ми е особено весело. А другата причина е, че като безработна нямам почти никакви доходи и не е много благоразумно да се развявам насам натам из баирите и да харча и без друго вече попресушената си касичка. Но понякога тегля една на всичко и просто си дигам чукалата „на където ми видят очите” – както пеят моите любими Ритон.

Та, ето ни вече на баира, вървим смело по зелената , която минава покрай ситняковския лифт и стига до Чакъра. Ядосвам се, че нямам ски в момента, печеше страшно слънце, а миналата седмица мъглата ми разби цялото скиорско настроение :-( Както и да е, примирх се, че този път ще си походя и без друго на моменти ми е много по-приятно това от ските. Незнам защо някои хора поизбързаха и назад останахме аз и Камен. Тоя човек въобще не бързаше. Честно казано и аз обичам разходките, макар и да ми беше бавничко, но нямах никакво намерение да бързам. По едно време видях една скиорка буквално забита в борчето отстрани на пътеката, стана ми забавно, а и както бях в настроение реших да се пошегувам и извиках – „какво става, пази се борче, че иде скиорче, а?”. Дамата явно се смути, пък аз никак. Камен отбеляза, че съм била много „тактична”. Иначе добре си подърдорихме с Камен по пътя, основно той де! В един момент взе да се смрачава, по план трябваше в 18:00 да сме в хижата, а имаше още доста път и забързахме сериозно крачка. На мен ми беше страшен кеф да бродя в тъмното и да съзирам сенките на високите борове около нас, някак ми беше спокойно, тихо и уютно. Не ми се искаше да стигам в хижата ... но нямаше начин, на рожден ден сме все пак. Към 19:00 бяхме там. Купонът беше почнал, салатки се режеха усилено. Почти всички ми бяха познати, имаше само един нов младеж, както в последствие разбрах дошъл чак от Сандански, нищо че е от Пазарджик по принцип ;-) Това беше поредният Жоро в групата, незнам какъв прякор за разпознаване ще му излезне – сигурно Жоро от Сандански. Щото другите няколко са – Жоро Мой, Жоро Левски, Жоро Трекера и Гьоко. Почнахме кротко с веселбата, макар и да имаше група, която направо ни надвикваше сериозно на моменти, и аз не се сдържах и им направих забележка, е в последствие и ние почнахме да викаме доста, та ми намекнаха друг път да не правя забележки, а бе харесахме се така или иначе де ;-) Хижаря Иван беше пуснал един страшен диск с култови БГ парчета.... Атлас, Силвия Кацарова, Сигнал, ФСБ, Нова Генерация и т.н. Бая блусове изденсих, осоновно с Никси, ама няма как рожденик беше човека, а момите бяхме малко, което на мен много ми допадна. И с Ачката потанцувахме и с Кирето, а и една четворка заформихме даже. Горе-долу по 1 жена се падаше на 3 мъже така или инче.

А хита не вечерта си беше направо народната музика. Хванах Цвети по едно време и айдеее на хорото. Добре, че беше тя да ми уйдисва на акъла, та покрай нея се хванаха и останалите. Не разбрах Виктор що толкова се замОта докато реши да играе и той! Таня и Митко също бяха от постоянните играчи, а Никси какви хорца ги връткаше не е истина, Жоро от Сандански и той се включи, много бързо схваща това момче – БРАВО!

Поли и тя поигра с нас, и Трекерчето май влезна на едно право. Гръцкото и сиртакито си ги играх сама, за сметка на това стана едно шоу – а бе веселба, чуствах си се като у дома сред близки хора. С Ачо тропнахме една надиграванка на ръченица – брех задобрял е от нова година! Имаше и подаръци за рождениците. Аз не бях много в час с програмата. Ама Никси получи за подарък БГ тесла – момчето искал пикел – пък това си е БГ! Гледаше леко изненадан, хехех ;-) После хората решиха да са по-милостиви към него и му подадоха един руски оранжев пикел, май на Митко, личеше си че е използван.....май се заблуди, че това е подаръка......накрая му връчиха един мноу готин червен леко закривен в дръжката пикел, ама като отвори една усмивка, леле.......Дидо получи картичка, май си е получил подаръка преди това, не разбрах обаче какъв!

ту би кънтиню... /ми ша си лягам вече, така че тихУ/