Дочакахме и скаровото мезенце, Никси почти му се нахвърли макар и вегетарианец – ама то бе чакане, то бе чудо! Има го запечатан моментът как скараджията Камен нахълтва с челник и тенджУрка с наденички.
След музикално-танцовата забава започна музикалната програма на живо. Виктор влезна в ролята на ансамбъл „Хормония” след многото молби на рождениците, особено на Дидо. Доста поздрави, най-вече изпълнение на песента на Мая Нешкова с култовата „В календара има всеки...”. Пък аз се включих с поздрав за рождениците с едно кавалско леко дървено изпълнение на „Happy birthday”, не ме замеряха ;-) Имаше и бански песни – пак по настояване на Дидо! Катееееее – да знаеш и твойта песен изпяха, ама те немА да си я чуеш!
А, Никси как се беше нарисувал, ама много сладък си беше с усмивка зад ушите ;-)
Еми забавата приключи към 1:00, щото имаше агитка мераклии заранта да тръгва в 7:30 през Шатър, Дено та чак до Мусала – луди хора, аз лично нямах желание за екстремизми. Та след кратко разтребване народа изпоналяга. А бе незнам кой така здраво хъркаше в мойта стая, добре че бях в настроение иначе щях цяла вечер да го будя ;-) така само аз си будувах, е сигурно и другите в стаята, с изключение на хъркащия, хе хе! На заранта телефона звъни в 6:30 (бях решила да стана с останалите и да видя дали все пак няма да ми се ходи с тях), таман съм почнала да се унасям въпреки хъркането, абсурд да стана, спрях телефона и се опитах да задрямам наново. Няма такъв филм към 7:00 на Камен телефона започна да пее, а той хич нямаше намерение да го спира, е спря го де. По едно време Камен даде някакви инструкции на Явор – май да види дали има въобще станали хора долу, щото имаше огромни съмнения, че някой ще успее да стане. А бе имаше бре! Почти всички мераклии били долу. Та Камен стана, видя народа, ама видя, че и много духа, съответно и мене тотално ме разубеди да тръгвам където и да е, още повече нямах и снегоходки, и Камен продължи да спи. Аз станах да изпратя агитката. Някак си тъпо ми беше, че тръгват, ама какво да се прави – мераклии. Останахме аз, Боян, Кирето, Камен, Ачо и Ива с малката ми адашка. Решихме с Боян, Кирето, Камен и Ачо да се разходим до хижа Марица през гората – там нямаше да духа, а пътят до там хижаря каза, че е около 2 часа, и да се върнем за да не оставим Ива с малката да слизат сами до Боровец. Речено-сторено, хапнахме и потеглихме. Като изкачихме малкият баир видяхме Митко, Таня и Жоро дето живее в Сандански, че се връщат. Те ни обясниха, че се затъвало до кръста и се върнали. Останали само още 3-ма без снегоходки с групата – Виктор, Явор и Веско, ама уж били по-леки и не затъвали /по-късно разбрахме, че са правили глиганиада тримцата/. Митко, Таня и Жоро обаче решиха да дойдат с нас до Марциа – супер – увеличи ни се компанийката. Камен и Ачо тръгнаха малко по-късно от нас де! Леви-леви по пътечката към Марица срещнахме хижаря Пламен от х.Заврачица, слизаше си долу човека, готин ми се видя. По пътечката, макар и в гората имаше паднала много яка лавина, до пътечката се беше разклонила на 3 части, явно е била огромна в началото, съвсем прясна, може би от предния ден. За пръв път виждах паднала лавина на живо, дай Боже да не ми се случи никога да видя падаЩа! Откриваха ни се много готини гледки през гората от време на време, но по билото се виждаше страшния вятър, много се надявахме нашите хора да не продължат до Мусала, а да се върнат, беше някакъв ад горе, така се завихряше снегът. А в горичката беше песен, много кротко и приятно!
На хижа Марица нямаше нищо отворено за да влезем и да се подкрепим. Кирето откри едно закътано местенце в дърварника и там насядахме да се сгреем с ракийка и да се подкрепим с нещо за хапване. Камен и Ачо дойдоха около половин час след нас. Ние таман ставахме за на обратно щото аз, Кирето и Боян бяхме обещали на малката Гери да сме към 14:00 обратно в Чакъра и да тръгнем с тях надолу към Боровц. А Камен, Ачо, Таня, Митко и Жоро продължиха директно към Боровец през Марица. Аз трябваше да вървя пред Боян и Кирето, щото като оставах зад тях не си давах зор и изоставах, щото нямаше кой да бавя зад мен. А вървейки пред тях съвестта не ми позволяваше да ги бавя и бая се озорих, но стигнахме точно в 14:05 в хижата! Ей, много се зарадвахме като видяхме, че нашите хора до един се бяха върнали – горе било УРАГАН направо! Ние влезнахме да се подкрепим с по пилешка супичка – еййй няма такава супа. А, забравих да кажа, че Явор момчето ни изчака – щото с кола и да не ни оставя да се мотаме по автобусите – ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за което. След бързото хапване, аре надолу – и там си беше препускане. А бе незнам ама ходихме почти наравно с едни бордаджии, бая зор им беше на горките, ама чужденчета някакви и явно не знаеха, че зелената писта не става за каране на борд, прекалено равна е! В Боровец се замъкнахме към 17:00, бум в колата и ареееее към София. По главната на Боровец мернахме Дидо, Никси и другите, бяха отседнали в кръчма хората докато чакат Ива с малката да слезе. Еми това беше, друг път пак там горе, и умната, че какви сакатлъци стават с тея урагани...
Няма коментари:
Публикуване на коментар