Разказ с продължение за два рождени дни - Част II

Дочакахме и скаровото мезенце, Никси почти му се нахвърли макар и вегетарианец – ама то бе чакане, то бе чудо! Има го запечатан моментът как скараджията Камен нахълтва с челник и тенджУрка с наденички.

След музикално-танцовата забава започна музикалната програма на живо. Виктор влезна в ролята на ансамбъл „Хормония” след многото молби на рождениците, особено на Дидо. Доста поздрави, най-вече изпълнение на песента на Мая Нешкова с култовата „В календара има всеки...”. Пък аз се включих с поздрав за рождениците с едно кавалско леко дървено изпълнение на „Happy birthday”, не ме замеряха ;-) Имаше и бански песни – пак по настояване на Дидо! Катееееее – да знаеш и твойта песен изпяха, ама те немА да си я чуеш!

А, Никси как се беше нарисувал, ама много сладък си беше с усмивка зад ушите ;-)

Еми забавата приключи към 1:00, щото имаше агитка мераклии заранта да тръгва в 7:30 през Шатър, Дено та чак до Мусала – луди хора, аз лично нямах желание за екстремизми. Та след кратко разтребване народа изпоналяга. А бе незнам кой така здраво хъркаше в мойта стая, добре че бях в настроение иначе щях цяла вечер да го будя ;-) така само аз си будувах, е сигурно и другите в стаята, с изключение на хъркащия, хе хе! На заранта телефона звъни в 6:30 (бях решила да стана с останалите и да видя дали все пак няма да ми се ходи с тях), таман съм почнала да се унасям въпреки хъркането, абсурд да стана, спрях телефона и се опитах да задрямам наново. Няма такъв филм към 7:00 на Камен телефона започна да пее, а той хич нямаше намерение да го спира, е спря го де. По едно време Камен даде някакви инструкции на Явор – май да види дали има въобще станали хора долу, щото имаше огромни съмнения, че някой ще успее да стане. А бе имаше бре! Почти всички мераклии били долу. Та Камен стана, видя народа, ама видя, че и много духа, съответно и мене тотално ме разубеди да тръгвам където и да е, още повече нямах и снегоходки, и Камен продължи да спи. Аз станах да изпратя агитката. Някак си тъпо ми беше, че тръгват, ама какво да се прави – мераклии. Останахме аз, Боян, Кирето, Камен, Ачо и Ива с малката ми адашка. Решихме с Боян, Кирето, Камен и Ачо да се разходим до хижа Марица през гората – там нямаше да духа, а пътят до там хижаря каза, че е около 2 часа, и да се върнем за да не оставим Ива с малката да слизат сами до Боровец. Речено-сторено, хапнахме и потеглихме. Като изкачихме малкият баир видяхме Митко, Таня и Жоро дето живее в Сандански, че се връщат. Те ни обясниха, че се затъвало до кръста и се върнали. Останали само още 3-ма без снегоходки с групата – Виктор, Явор и Веско, ама уж били по-леки и не затъвали /по-късно разбрахме, че са правили глиганиада тримцата/. Митко, Таня и Жоро обаче решиха да дойдат с нас до Марциа – супер – увеличи ни се компанийката. Камен и Ачо тръгнаха малко по-късно от нас де! Леви-леви по пътечката към Марица срещнахме хижаря Пламен от х.Заврачица, слизаше си долу човека, готин ми се видя. По пътечката, макар и в гората имаше паднала много яка лавина, до пътечката се беше разклонила на 3 части, явно е била огромна в началото, съвсем прясна, може би от предния ден. За пръв път виждах паднала лавина на живо, дай Боже да не ми се случи никога да видя падаЩа! Откриваха ни се много готини гледки през гората от време на време, но по билото се виждаше страшния вятър, много се надявахме нашите хора да не продължат до Мусала, а да се върнат, беше някакъв ад горе, така се завихряше снегът. А в горичката беше песен, много кротко и приятно!

На хижа Марица нямаше нищо отворено за да влезем и да се подкрепим. Кирето откри едно закътано местенце в дърварника и там насядахме да се сгреем с ракийка и да се подкрепим с нещо за хапване. Камен и Ачо дойдоха около половин час след нас. Ние таман ставахме за на обратно щото аз, Кирето и Боян бяхме обещали на малката Гери да сме към 14:00 обратно в Чакъра и да тръгнем с тях надолу към Боровц. А Камен, Ачо, Таня, Митко и Жоро продължиха директно към Боровец през Марица. Аз трябваше да вървя пред Боян и Кирето, щото като оставах зад тях не си давах зор и изоставах, щото нямаше кой да бавя зад мен. А вървейки пред тях съвестта не ми позволяваше да ги бавя и бая се озорих, но стигнахме точно в 14:05 в хижата! Ей, много се зарадвахме като видяхме, че нашите хора до един се бяха върнали – горе било УРАГАН направо! Ние влезнахме да се подкрепим с по пилешка супичка – еййй няма такава супа. А, забравих да кажа, че Явор момчето ни изчака – щото с кола и да не ни оставя да се мотаме по автобусите – ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за което. След бързото хапване, аре надолу – и там си беше препускане. А бе незнам ама ходихме почти наравно с едни бордаджии, бая зор им беше на горките, ама чужденчета някакви и явно не знаеха, че зелената писта не става за каране на борд, прекалено равна е! В Боровец се замъкнахме към 17:00, бум в колата и ареееее към София. По главната на Боровец мернахме Дидо, Никси и другите, бяха отседнали в кръчма хората докато чакат Ива с малката да слезе. Еми това беше, друг път пак там горе, и умната, че какви сакатлъци стават с тея урагани...

Разказ с продължение за два рождени дни

По прични, че не обичам да пиша, този блог стои вече цяла година празен. Имаше един по-дълъг пост, но вече не е актуален и го затрих.

И до сега не мога да разбера каква е точно идеята на блог-овете. Спомням си първият човек, който ми показа такова нещо – Тери се казва. Може би това беше първият човек в България с блог. Сега самият той организира цяло едно общество от блогери. Въпреки това нямам никаква идея какво точно да пиша тук. Уж съм човек, който е направо пристрастен към чатовете, а не мога да пиша в Блог.

Е, вероятно трябва да почна да пиша за да разбера. Понякога ми се иска да имам нещо, което да мога да показвам на хората като информация за мен самата, друг път нямам никакво желание да се разкривам коя съм и каква съм, друг път просто искам да споделя нещо, което ме е развълнувало много. Ако се опитам всичкото това да го синтезирам тук, никак няма да е зле :-)

Сега ще разкажа за едно празненство тези дни. Отдавна не се бях чуствала толкова добре – признавам си!

Поводът беше празнуването на два рождени дни, този на Никси и на Дидо. Мястото – хижа Чакър войвода. Много се кумих въобще дали да ходя на това празненство, причините са няколко. Гони ме някаква научна депресия. Защото през повечето време си стоя в къщи за да се занимавам с дисертацията си, и не ми е особено весело. А другата причина е, че като безработна нямам почти никакви доходи и не е много благоразумно да се развявам насам натам из баирите и да харча и без друго вече попресушената си касичка. Но понякога тегля една на всичко и просто си дигам чукалата „на където ми видят очите” – както пеят моите любими Ритон.

Та, ето ни вече на баира, вървим смело по зелената , която минава покрай ситняковския лифт и стига до Чакъра. Ядосвам се, че нямам ски в момента, печеше страшно слънце, а миналата седмица мъглата ми разби цялото скиорско настроение :-( Както и да е, примирх се, че този път ще си походя и без друго на моменти ми е много по-приятно това от ските. Незнам защо някои хора поизбързаха и назад останахме аз и Камен. Тоя човек въобще не бързаше. Честно казано и аз обичам разходките, макар и да ми беше бавничко, но нямах никакво намерение да бързам. По едно време видях една скиорка буквално забита в борчето отстрани на пътеката, стана ми забавно, а и както бях в настроение реших да се пошегувам и извиках – „какво става, пази се борче, че иде скиорче, а?”. Дамата явно се смути, пък аз никак. Камен отбеляза, че съм била много „тактична”. Иначе добре си подърдорихме с Камен по пътя, основно той де! В един момент взе да се смрачава, по план трябваше в 18:00 да сме в хижата, а имаше още доста път и забързахме сериозно крачка. На мен ми беше страшен кеф да бродя в тъмното и да съзирам сенките на високите борове около нас, някак ми беше спокойно, тихо и уютно. Не ми се искаше да стигам в хижата ... но нямаше начин, на рожден ден сме все пак. Към 19:00 бяхме там. Купонът беше почнал, салатки се режеха усилено. Почти всички ми бяха познати, имаше само един нов младеж, както в последствие разбрах дошъл чак от Сандански, нищо че е от Пазарджик по принцип ;-) Това беше поредният Жоро в групата, незнам какъв прякор за разпознаване ще му излезне – сигурно Жоро от Сандански. Щото другите няколко са – Жоро Мой, Жоро Левски, Жоро Трекера и Гьоко. Почнахме кротко с веселбата, макар и да имаше група, която направо ни надвикваше сериозно на моменти, и аз не се сдържах и им направих забележка, е в последствие и ние почнахме да викаме доста, та ми намекнаха друг път да не правя забележки, а бе харесахме се така или иначе де ;-) Хижаря Иван беше пуснал един страшен диск с култови БГ парчета.... Атлас, Силвия Кацарова, Сигнал, ФСБ, Нова Генерация и т.н. Бая блусове изденсих, осоновно с Никси, ама няма как рожденик беше човека, а момите бяхме малко, което на мен много ми допадна. И с Ачката потанцувахме и с Кирето, а и една четворка заформихме даже. Горе-долу по 1 жена се падаше на 3 мъже така или инче.

А хита не вечерта си беше направо народната музика. Хванах Цвети по едно време и айдеее на хорото. Добре, че беше тя да ми уйдисва на акъла, та покрай нея се хванаха и останалите. Не разбрах Виктор що толкова се замОта докато реши да играе и той! Таня и Митко също бяха от постоянните играчи, а Никси какви хорца ги връткаше не е истина, Жоро от Сандански и той се включи, много бързо схваща това момче – БРАВО!

Поли и тя поигра с нас, и Трекерчето май влезна на едно право. Гръцкото и сиртакито си ги играх сама, за сметка на това стана едно шоу – а бе веселба, чуствах си се като у дома сред близки хора. С Ачо тропнахме една надиграванка на ръченица – брех задобрял е от нова година! Имаше и подаръци за рождениците. Аз не бях много в час с програмата. Ама Никси получи за подарък БГ тесла – момчето искал пикел – пък това си е БГ! Гледаше леко изненадан, хехех ;-) После хората решиха да са по-милостиви към него и му подадоха един руски оранжев пикел, май на Митко, личеше си че е използван.....май се заблуди, че това е подаръка......накрая му връчиха един мноу готин червен леко закривен в дръжката пикел, ама като отвори една усмивка, леле.......Дидо получи картичка, май си е получил подаръка преди това, не разбрах обаче какъв!

ту би кънтиню... /ми ша си лягам вече, така че тихУ/