Акварел в парка

Отдавна се каня да порисувам в парка в Сандански. Има доста интересни местенца там. И ето вчера се възползвах от хубаваото време, нито слънчево за прекален контраст нито мрачно или дъждовно, светлината беше умерена с някакво леко заоблачаване. Повъртях се в една местност на вид чудна на миризма не толкоз. Въпреки това останах, харесах си местенце, изпразних раницата и се коьтонах върху нея. Някакво циганче измежду дърветата се провикна: "Какоооо..", викам "ДА", а то продължава: "ти англичанка ли си?", отговорих му отрицателно, после със сетричката си ми се лепнаха да зяпат, добре че майка им ги прибра. Много е досадно да те гледат докато рисуваш, и на времето не обичах дори даскалите да ми зяпат в рисунката. Извадих си детските акварели, някакви руски с ужасно качество, много избелват. Няма да описвам процеса на рисуване, но акварелът си е мойта боя, няма нужда от детайли, смесваш си цветовете както ти хрумне и изливаш цялата си енергия с колкото се може повече размах, яко импресия!
По едно време една циганка седна до мене, взе да ми обяснява колко хубаво съм ги била нарисувала, я като истински........ художничка трябвало да стана, ама какво й разбира на циганката главата от рисуване, що дойде при мен незнам. Тука в малкия град такива особи като нас с Жоро почти няма, и се впечатляват. Разказа ми жената, че има щерка в Хармални ли, Хасково ли не запомних на 24, ама няма детенце, с мъжа й не се разбират и т.н. това по повод, че преди това взе да ми разказва за някакво момиче на 15 в болницата, което искало да прави аборт, че я било страх от родителите й, и щяло да краде пари от тях за да си плати аборта. Заобяснявах й колко е опасно аборт на 15 да правиш, после цял живот да съжаляваш, че не се знае дали ще имаш дете някога пак. После взе да ми разказва че ей на сега малката й щерка родила и тя на 15. Като я питах а тя на колко е родила първото си дете - каза на 11г.!!!! Значи жената беше на 35, изглеждаше като на 50, тъжна гледка. Сега си търси работа, че има и дете в 3-ти клас асматичка, и трябват помпички. Казах й да иде във винарната на мъжа ми да попита, може и да я вземат сега покрай кампанията. И ей такива работи, като ми видя 3 литровата туба която си бях напълниа с чешмяна вода до половината за да си рефрешвам бурканчето за акварела ме посъветва да си я напълня с минерална вода от пред хотела - австрийския. Послушах я! И си завлачих и аз като бабите вода на към вкъщи, кой ли не ме видя с нея - използвах я като оправдание, че за това съм излязла навън, не обичам да разправям че рисувам, щото нямам кой знае какво самочуствие на добър рисувач. Та акварелчето го завърших покрай приказките с циганката, по-трудно се концентрира човек като дърдори, ама пък и по-неангажиращо така става.

ГерДанчета за ГерГанчета ;-)

От скоро се запалих по правенето на керамични герданчета, като сама си правя и мънистата. Това се случи след като Ирка ме заведе в едно магазинче в София за мъниста и бижута, останаха ми очите там. Първоначално реших, че е много сложно такова нещо да се направи дори и да имаш готови мъниста. При мен пада голяма чуденка когато трябва да избирам комбинации от цветове най-вече и от много различни елементи. Но пък сърцето мира не ми даваше, и викам я да пробвам все пак. Та порових из сайтовете от какво народа си прави у дома такива мъниста, аз си избрах бързосъхнеща бяла глина, макар че и от кафявата стават интересни цветове. Купих си я от Метро - пакетчето от 500 гр. е около 2,40 лв. Взех си някаква БГ от Спанчевци. От едно време си знам, че те не правят добри неща, години наред се борих с температа им преди да се появи Таленс. Въпреки това реших да я пробвам, щото на пакетчето пишеше, че съдържа оцветители. Уви явно оцветителите са били смесени в съдържанието, аз очаквах някакви ЦВЕТОВЕ за оцветяване на БЯЛАТА глина, какви са тея оцветители в бялото - не разбрах, верно че леко розовееше. Та другата глина, която си взех е на DAS, с нея станаха много сполучливи неща, независимо че е влакниста и трудна за обработка. Та за мънистата първо разточих с една чаша глината на масата върху лист хартия, след това с макетно ножче си нарязах моделчетата. Налагаше се да ги дооформям с ръце, щото фигурките бяха със стърчушки, отнема време. После дупките ги правих с клечки за зъби, което май не е много удобно. Защото като пробиеш от едната страна от другата излиза глината. Имам като идея да пробвам с някаква тънка сламчица да изрязвам дупката, както и по някакъв начин да си направя и формички за фигурките мъниста. Изсъхнаха на следващия ден. После си купих детски акрилни боички - с акрил не бях рисувала до сега, почти като темпера е, очаквах да съхне по-бързо. Само не ми харесва гумения ефект накравя :-( После нанизах на едни червени конци-мулине изостанали ми от сватбената бродерия. И това е резултатът.

И отново френски :-)

От вчера с Жорко учим френски. Даааа, всичко съм забравила. Е тук таме се справям с произношението, но като цяло съм зле :-) И пак ми е интересно, както едно време в училище когато исках да уча италиански, но директора намери само учител по френски. Изненадата беше, че много ми хареса. Даже в университета продължих с френския и няколко години след задължителната подготовка влизах в часовете по френски на Борислав Колев. Ако бях по-постоянна можеше и да го науча тоз език. Но сега няма измъкване. Жорко е много сериозен даскал и ще ме научи :-)

ПРИБРА СЕ!

Диването му с диване 5 дена си направи секс-ваканция!
И то по чуждите дворове, очичките му не се мернаха през тея дни.
Ама си го познавам като измяучи, то и на него сме му липсвали, щото си дойде веднага при мен като слязох в двора. Изкльощавял, надран, мръсен, не е лесна работа да си котарак и да си пазиш достойснството! Така де!

Айде довечера ще ударим по две бири с Жорко в негова чест, и сериозно ще си помисля дали да го пускам вече в двора, че тука ми побеляха косите от притеснение неколко дена ;-)

Torn - Secret Policeman's Ball 2006 :-)

Живот и смърт!

Изтребих снощи дървениците от дивана в хола, дето спим с Жоро напоследък като имаме гости. Молците все още са ми проблем! Паяците също ги умОрих.
Обаче дворната котка Пухкавелка, или Джеси както й вика хазяйката пак е бременна. Сега се чудя как да спася котенцата й преди котараците да са им видели сметката. Защото последствията са фатални, след 10-ина дена ще се разгони пак и Страхил съответно няма да се прибере пак цяла седмица. Нищо, че в момента си е плюл на петите и преследва от 4 дена в някой чужд двор, някоя чужда жена ;-)