Градинарство

Това е една интересна тема, която ни вълнува от скоро с Жорето. Първо си купихме няколко книжки. В интерент има купища, аз започнах с една за градинарство в контейнери "The Vegetable Gardener Container BIBLE" на Edward C. Smith. Изключително полезна книга. Като започнеш от обяснението за различните видове почви, кои са полезни за контейнерно отглеждане, мине се през обясняние за това как да си направиш сам самонапояващ се контейнер, как да се грижищ за растенията, как да ги предпазваш от буболчеки и т.н. Аз все още не съм я прочела цялата.

Защо, контейнерно градинарство? Отговорът е прост - поради липса на градина. Първоначално мислих след като ги пресадя да ги изнеса на терасата, която ми е закрита. В последствие обаче установих, че светлината там ще им е малко и още повече през лятото там напича ужасно до обяд и кухнята и спалнята ми съответно също прегряват ако не сложа щори на прозорците на терасата. Така реших да ги изнеса на стълбите към задния двор, който де юре и де факто си е на съседката, нищо че пием там бири :-) След стълбите ми има врата от която продължава една тясна алейка към задната улица. Големите бинове ги сместих там, само един от тях пренесох на предната малка площадка от която се излиза към булевард Ласал.

Почнахме в края на февруари, защото имаще няколко топли дни и решихме, че пролетта идва и е подходящо време за разсад. Тук почвата се купува. През февруати все още беше скъпа, нещо от сорта $4-5 за 5 литра. Вече към края на март почна да пада на около $1.20 за 20 литра. Ние купувахме на няколко пъти, даже и малко от реката си изкопахме, но не беше хубава. Основно през уикендите се занимавахме с градинарството, като единствено свободно време. Сега аз не работя и имам доста такова.

Зеленчуците пораснаха доста бързо, защото разсада го сложихме в стаята в която спяхме, а тя се отопляваше, още повече от прозореца грееше редовно слънце. Макар и не много голям прозорец беше достатъчен. Боба ми стана най-голям за най-кратко време. Пусна шушулки още на закрито. Иначе ние засадихме какво ли не - за пробата. Като се почне от: домати, краставици, тиквички, патладжани, чушки, та се стигне до пак-чой, марули, спанак, лук, чесън, ягоди, боб, магданоз, копър, босилек, кориандър, репички, та дори и българска чубричка и местна коприва. Някои от нещата не ми станаха, кориандъра не поникна въобще, спанака - излязоха няколко стръка и изгниха в последствие. Лукът и чесънът са толкова тънички, че надали ще стане нещо от тях. Марулите също станаха уникално рехави и повечето изгниха, едни издължени такива и крехки. Сега - май месец посадих нови марули и се надявам те да станат. Репичките бяха пълен крах, аз даже ги пресаждах, за което Илията ми се поскара :-) Не трябвало да се пресаждат. Садих нови, и от тях нищо не стана, само едни тънки стебълца с червеничко в ниското. Отказах се и на вън да ги садя, щото съседката обясни, че и нейните миналата година не станали. Може би имат нужда от специална почва - не знам.

Та всичката продукция я изнесохме на 12-ти май, като по книга. Защото тук на всякъде пише, че за нашия регион последните мразовити температури са към средата на май. Горките ми домати като ги изнесох бяха толкова бледи, верно високи около метър някои, щото са си търсили повечко светлина. Все пак изкараха близо 2 месеца и половина на закрито. Та хазяина на съседите - местен кебекар ги гледаше много странно, те са си и особен сорт де, не са такива къдрави като стандартните с големи и цели листа са. Обаче за 1 седмица пуснаха нови листа и станаха тълмно-зелени, а на 3-тата седмица ми цъфнаха. Е краставиците почнаха да цъфтят още докато бяха на закрито. Голяма изненада за мен беше като разбрах, че има мъжки и женски краставици. Първо не вярвах, защото още не бях виждала. Но когато ми цъфна първата женска краставица го разпраях на всеки срещнат. Много итнересно нещо. Мъжките цветчета на краставиците са си обикновени цветчета на тънко стебълце. Докато женските цветчета започват със стебълце, след това обаче има мини краставичка и чак след това идва цветчето. И това нещо преди още да са опрашени. Опрашването било само за да има семе краставицата, иначе при всички случаи краставица ти става стига да е женска. Имало и такива оранжерийни сортове само с женски краставици. За ягодите ни, те също са садени от семенца и са страшно миниатюрни растенйнца, та подозирам че тази година няма да имаме ягоди.

Друго интересно, която се каня да направя скоро е да си купя червеи за вермикокпостаж. Т.е. компост от акитата на червеите. Илията ме светна как се прави. Но още нямам опит и не мога да кажа. Но идеята е, че цръвците изяждат на ден теглото си. И ако имаш една кутия с около 20-ина червея, храниш си ги редовно със зеленчукови отпадъци, получаваш един чудесен натурален тор, който разреждаш с водичка и когато ти скимне си поливаш растенийцата. А ето и линк към подробен снимков мат'риал: https://picasaweb.google.com/111734252970271871497/JardinageMontreal2012#

За сега толкоз. Очаквайте следващия репортаж.