вторник, 12 януари 2010 г.

За вярата, Църквата...


В момента чета една много съдържателна малка книжка, препоръчана ми от Цвети Антонова. Препоръчвам я на всички! Струва само 2,50. Издание на "Омофор". Книжката се казва "Типове религиозен живот", автор е Майка Мария (Скорбцова). Книжката описва какви видове хора има в православната църква, дори и извън нея. Според мен това са категориите религозен живот на всякъде, но човек дори да не е вярващ проявява в живота си до някаква степен тези си качества. И ето един цитат от книжката:

"Но може би очите, които гледат с любов, ще видят как от олтара, ограден от благолепния иконостас, тихо и незабелязано излиза Христос. Пеенето продължава, носят се облаци тамян, молещите са унесени в екстатично служение на красотата. А Христос излиза в преддверието на храма и се смесва с тълпата бедни, прокажени, отчаяни, озлобени и уродливи. Той отива на площадите, в затворите, в болниците и вертепите. И отново, и отното полага душата си за своите приятели. Какво е нашата красота и нашето уродство пред Него, пред вечната Истина и вечната красота? Не изглежда ли нашата красота уродливост пред Неговата вечна красота? Или обратното - дали Той не вижда в нашата уродливост, в бедния ни живот, в нашите язви, в нашите осакатени души Своя Божествен Образ - отблясъка на вечната Слава и вечната Красота? Той ще се завърне в храма и ще доведе със Себе си тези, които беше поканил на пира на Жениха - хората от улиците, бедните и безсилните, блудниците и грешниците. И най-страшното е, да не би пазителите на красотата, изучили и постигнали красотата на света да разберат и да не постигнат Неговата красота и да не го пуснат в храма - защото след Него върви тълпа, осакатена от грях, уродство, пиянство, разврат и ненавист. И тогава пеенето им да се разнесе във въздуха, мъглата от тамян да се разсее и Някой да им каже: Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, странник бях и не Ме приехте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте (Мат. 25: 42-43)"

Няма коментари: